Оптимизъм & Песимизъм - 20 Март 2012 - Novsvqt.bg
Петък, 09.12.2016, 01:07
Добре дошли Гост | RSS

Nov Svqt

Главна » 2012 » Март » 20 » Оптимизъм & Песимизъм
09:33
Оптимизъм & Песимизъм


Два различни погледа спрямо един и същи ден

Вървим по една и съща земя, живеем в едно и също време, но за едни в държавата всичко е лошо, хладилникът е наполовина празен, а вятърът навън неприятно духа. Други пък от всичко са доволни, хладилникът им е наполовина пълен, а вятърът сякаш пее. Един и същи ден при едни и същи обстоятелства за някои може да е неповторим, за други може да е изпълнен с низ от неприятности и разочарования. Как ще го преживеете – решавате вие.

Един ден през погледа на оптимистаЕдин ден през погледа на оптимиста
„Нежният звън на будилника прекъсна сънят ми. Отворих очи и погледнах колко е часа. Ако стана веднага, ще имам време да си взема вана с купените вчера ароматни морски соли. След 20-минутен релакс ще успея да вляза във форма, да се приготвя и да помисля за предстоящите си задачи.

Релаксиращата вана подобри настроението ми, а кафето определено ме настрои на работна вълна. С двата претоплени вчерашни кроасана, чашата кафе и прясно изцедения портокалов сок се получи приятна закуска. След всичко това се върнах към реалността – време беше да тръгна за работа. Напръсках се с парфюм и излязох.

Преди да стигна до автобусната спирка заваля сняг, задуха вятър. Този път обичайната блъсканица на спирката не ми направи впечатление. Сякаш „летях” на облак, с аромат на пролет, а хората ми правеха път. Някои ми се усмихваха, други ме гледаха с недоумение: как може да съм толкова радостна в такова мрачно и мразовито време.

Когато слязох от автобуса, забелязах колко красиви са дърветата, покрити със сняг. А когато слънчевите лъчи проблеснаха между клоните, белоснежната им премяна заблестя омайно.

В офиса заварих необичайно вълнение. Шефът бе решил да прави „ревизия на кадрите” и викал всеки на разговор – трима вече повишил, на двама направил забележки за работата.

Уверена, че моята работа е безупречна, с любопитство зачаках предстоящия разговор. Шефът ни е невероятен човек. Той сам е създал фирмата и неуморно работи за нейния просперитет, с екип от подбрани професионалисти. Разговорът ни продължи 20 мин. Говорихме за текущите задачи и за бъдещото на фирмата. Към края на срещата ми съобщи, че ме повишава. Благодарих му за доверието.

След това аз и колегите ми отидохме на обяд. Разговаряхме за направените промени. Разказах им за дългоочакваното повишение и с удоволствие приех поздравленията им, дори вдигнахме наздравица за по-нататъшния успех на нашата фирма. Задружният колектив и доброто ръководство вършат чудеса!   

Вечерта имах среща с моя любим. Не бяхме се виждали цяла седмица (той беше в командировка) и, разбира се, ужасно си липсвахме. Той ме чакаше пред офиса и ми поднесе красив букет от рози. А романтичната вечеря, която беше приготвил специално за мен, направо ме изуми. Заспивайки, си помислих: денят беше прекрасен!  

 Един ден през погледа на песимистаЕдин ден през погледа на песимиста

От сладкия сън ме изтръгна неприятният звън на будилника. Уф, отново на работа! А така ми се искаше да си поспя още половин час. За да вляза във форма, си приготвих вана с морска сол. Пълен провал, въобще не се отпуснах.

За закуска се наложи да си претопля вчерашните кроасани. Забелязах, че кафето ми почти е свършило и се ядосах, че бях забравила да купя.

Винаги така се случва – все нещо ще развали настроението ми още от сутринта. От бързане си направих прекалено силно кафе. С портокалов сок  успях да преглътна кроасаните.

Преди да изляза, се напръсках обилно с парфюм. Още в асансьора усетих, че съм прекалила. Тежкият аромат едва не ме задуши. Ядосах се. На автобусната спирка вече гъмжеше от хора. Заваля сняг, а вятърът се усили. С пристигането на автобуса започна невероятна блъсканица. Някой ме настъпи, аз му отвърнах, за да сме квит.

Струваше ми се, че автобусът едва пълзи. Това като че ли дразнеше само мен, тъй като хората или дремеха, или гледаха навън с каменни физиономии. Мина цяла вечност, докато дойде моята спирка. Пристигнах мокра, премръзнала и нервна в офиса, а колегите ме посрещнаха с неприятна новина.

Шефът ни беше решил лично да провери колко ефективно работят служителите му. По коридорите се „носеха” слухове: двама колеги били пред уволнение, а какво очаква останалите – не се знаеше. Всички се страхуваха от шефа.

20-минутният разговор с него ми се стори безкраен. Отговарях объркано и несвързано, сякаш бях начинаеща. Затова и толкова неочаквано ми прозвуча предложението за повишение.

Изпълних се с подозрения, че нещо не е наред… Благодарих сдържано, но още на обяд споделих подозренията си с колегите. Единодушно решихме, че нещата не са много чисти…

След работа имах среща с моя приятел, който цяла седмица беше в командировка. Той ме чакаше пред офиса с букет рози,  макар да знае, че предпочитам орхидеи. Настроението ми окончателно се срина, когато вечерята, която той планираше като романтична, се оказа досадна. Прииска ми да си легна и бързо да заспя. Уф, денят беше ужасен
Категория: Взаимоотношения | Преглеждания: 206 | Добавено от: Max8 | Рейтинг: 5.0/1
Общо коментари: 1
1  
If my problem was a Death Star, this atilrce is a photon torpedo.

Име *:
Email *:
Код *:
Търси
Календар
«  Март 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031