Няколко “ЗА” и “ПРОТИВ” брака - 6 Февруари 2012 - Novsvqt.bg
Петък, 09.12.2016, 01:07
Добре дошли Гост | RSS

Nov Svqt

Главна » 2012 » Февруари » 6 » Няколко “ЗА” и “ПРОТИВ” брака
09:42
Няколко “ЗА” и “ПРОТИВ” брака

„Човек и добре да живее…”

Се жени.wedding_small.jpg



Няма по-отричана и едновременно с това по-бленувана институция от брачната. Няма по-безспорен фаворит сред житейските опитности и същевременно – по-оспорван.

Независимо от всички промени в ценностите и темповете на движение на съвременното общество, независимо и от опитите за надрастване на традиционното социално поведение, бракът продължава да бъде един от фаворитите сред измерителите на живота такъв, какъвто ТРЯБВА/НЕ ТРЯБВА да бъде.

Парадоксите са много

Все по-широко споделяно е убеждението, че бракът е противоестествен и трябва да се потърсят други пътища за интимно съзидание.
Обетът за вечна вярност, вричането в единствения избраник е доброволен, съзнателен, но и вътрешно противоречив отказ от живота като изненада, провокация, свободен избор – винаги в сегашно време.

Женитбата улавя момента в брилянтна снимка и отказва да предупреди, че в дългия архив на семейния албум ще има и бръчки, умора, тъга, отегчение, сълзи…

В наивна заблуда остават потулени бъдещите сблъсъци с обществената принуда, с колективното родителско тяло, с коловозите на „така е прието”, „трябва”, „не бива”, с възможните дилеми в границите на „искам” и „какво ще кажат хората”.

Бракът винаги се мисли като единствен, последен! Той съдържа най-невероятната илюзия, на която хората скланят доброволно (разбира се, не говорим за сделките!).

Бракът е венец на себеусещането, че си намерил „половинката си”, с която да прекараш остатъка от живота си… Всъщност този именно „остатък”, който е три до четири пъти по-голям от живота преди брака, е още едно доказателство, че има нещо наивно в цялата работа.

От друга страна, бракът се чувства като задължителен или поне – желателен етап от живота, който осмисля съзряването, придава му смислена посока; градеж не само в личностен план, но и като брънка в общото създаване.

Всички, съзнателно или не, се стремим да си сковем къщичка, да е топло и уютно, да мирише на вкусно, да има кого да гушнем, на кого да изчуруликаме деня си, на кого да се разсърдим… защото така сме устроени – да не бъдем сами.

А дали споделянето на общ живот непременно трябва да бъде скрепено с брак („брачен договор” независимо дали тук или в Америка, защото „сключвам брак” си е чист евфемизъм на „сключвам договор”)?

Все повече двойки избират да бъдат заедно, без да узаконяват това с подписи, церемонии и камара накипрени родственици. Раждат деца, грижат се един за друг, уважават родителите си независимо от липсата на законен статут в отношенията си. И са щастливи и отговорни, и истински.

Други пък изживяват в сватбения ден една приказна мечта и поддържат нейното огънче завинаги. Сключеният (заключен) съюз не усещат като тежест, верига, ограничение; узаконената им връзка с нищо не променя отношенията.

Понякога изборът за живот на "семейни начала” се променя във времето, повлиян от по-късно осъзнати съображения – липсата на подпис превръща едно родено с любов дете в "копеле”, а майка му документално е "самотна майка”; статут, обиден както за недомислилото правилата си общество, така и за потърпевшите, на които се налага "да влязат в пътя”.

Така или иначе семейството може да съществува със или без официалното си (от обществото) признание.

И всичко е наред под старото слънце! Има дом – заключен или отключен, но дом – топлина, приятелство, обща грижа, единство.

А как ще си живеят СЛЕД избора??? Аааа, това вече не е моя работа.


Категория: Взаимоотношения | Преглеждания: 192 | Добавено от: Max8 | Рейтинг: 5.0/1
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Търси
Календар
«  Февруари 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
272829