Насилието при децата - причини и последствия! - 11 Май 2012 - Novsvqt.bg
Петък, 09.12.2016, 00:57
Добре дошли Гост | RSS

Nov Svqt

Главна » 2012 » Май » 11 » Насилието при децата - причини и последствия!
11:40
Насилието при децата - причини и последствия!

   Насилието описва действия, чието реализиране причинява вреда на хора или животни. То е породено от агресия и последствията му са агресивни действия. Осъдимо от морална гледна точка при хората, то е най-примитивния начин за изразяване на агресия. При животните, все още е първичен метод за изразяване и оцеляване. За неговия произход важна роля играят множество фактори, външни ( дразнители), вътрешни безпокойства, тревожни състояния. Според Вилфредо Паредо „насилието е естествения климат на социалния живот”. Играе важна роля в развитието на човешките взаимоотношения. Според Артър Кьослер в малки дози насилието е стимулатор, а в големи е равносилно на отрова.Има множество изразени мнения на тема насилието и агресията в човешкото поведение и взаимоотношения, както и няколко основни общоприети видове ( физическо, психическо, сексуално).

Насилието във времето в което живеем е често срещан проблем. То може да бъде породено от ред причини и да бъде свързано с различни психични състояния у насилника и насиления. Такива по-константни преживявания, като психичните състояния се обуславят от външни и вътрешни въздействия и оказват влияние върху психичните процеси на човека. Това, от своя страна, въздейства върху развитието, мисленето, поведението, изграждането на личността у него.

През своя жизнен път до юношеството, детето черпи опит, знания, формира съзнание, самопознание за себе си и мястото си сред одтаналите, самоанализ на това което е и което иска да бъде. Изгражда своята бъдеща индивидуална личност, като черпи опит от своята семейна и заобикалящата го социална среда. В зависимост от начина на въздействие, примерното поведение което взаимства от обкръжението си, оказаното влияние на семейната и социална среда върху него, детето оформя по определен начин своята бъдеща индивидуалност. Ако едно дете порастне в ниско интелектуална среда, а друго във високо интелектуална среда, между поведението, начина на изказ на двете деца, в повечето случаи ще могат да се забележат разлики. Същото се отнася и за две деца отрасли в спокойна и тревожна среда. Детето отраснало в тревожда среда е по-вероятно да има трайно чувство за тревожност и множество личностни конфликти от различното от него по- спокойно и уравновесено дете. Ако тези среди въздействат насилствено психически или физически на детето, то у него е възможно да се формират множество конфликти, които оказват влияние върху бъдещия зрял индивид.

Като се говори за насилие е хубаво да бъдат изяснени видовете насилие разгледани от няколко общоприети гледни точки. С какво е характерен всеки вид, какви въздействия, първопричини, последствия има върху двете страни на насилника и насиления. Несъмнено те са множество, в зависимост от вижданията на всеки отделен индивид. За един дадена постъпка спрямо него самия може да бъде разтълкувана като насилствена, а за друг тълкованието е възможно да бъде различно. Въпреки това общоприети са няколко вида насилие свързани с детското поведение и оказващи влияние върху детето.

Преди да бъдат разгледани видовете насили в семейна среда, трябва да се обърне внимание на типовете родители и родителско поведение, тъй като те не са единствен, но в много случаи са основен източник на насилие в тази среда. Моделът на типовете родители, родителско поведение е характерен с четири основни типа :

Авторитарен тип родители- това са ограничаващи, налагащи се, изискващи родители. Тяхното поведени се отличава с постоянна изискуемост, ограничаемост на детето.

Авторитарния родител отказва да приеме идейте на своите деца, ако те не се доближават или не съвпадат с неговите собствени.

Авторитетен тип родители- Това са окуражаващите родители, без да снемат ограничения и наказания, те се стараят да има разбирамемо за детето обяснение към тях, възпитават самостоятелно мислене у детето.

Позволяващо- индиферентен тип родители- Това са родители характерни с незаинтересованост от живота, постъпките, преживяванията, мисленето на своите деца.

Позволяващо- прощаващ тип родители- Това са вглъбени в децата си родители, които губят своята идентичност и приемат тазаи на детето. Неговите проблеми са и техни.

Домашното насилие може да бъде конкретно психическо или конкретно физическо, което несъмнено оказва и силно психическо въздействие.

При психическото насилие са възможни няколко варианта на проявление. Всеки един от тези варианти несъмнено оказва влияние върху детето. В семейна среда, психическото насилие е възможно да бъде директно( насочено пряко към детето) или индиректно( детето изживява насилието покрай него) приложено. Може да се налага както единствено от единия, така и от двамата родители едновременно. В много от известните случаи се налага от мъжа в семейството. Причината може да бъде силната, властна мъжка фигура, която се приема по този начин не само от семейството, а и от самия мъж. В случаите на индиректно насилие, не се конкретизира върху самото дете, а е ориентирано върху цялото семейство. В този случай детето се явява наблюдател, съпреживява случващото се около него. Това може да бъде и физическо и психическо насилие, приложено върху определен член на семейството или върху цялото семейство. Такъв модел е възможно да бъде сравнен с патриархалните семейства, при които бащата е главна действаща фигура, налагаща ограничения, определен стереотип на живот, правила изгодни единствено на него самия. Както в патриархалните, така и в матриархалните семейства съществува такъв модел. Разликата между двете е водещата фигура в семейството, която в матриархалните семейства е в лицето на майката. Всеки от типовете насилие в семейна среда може да доведе до неувереност, нереално чувство за вина, базисно чувство за тревожност, страх, подчинение у детето и бъдещата развита личност. Вследствие на това порасналото дете може да усеща и изразява поведенчески всички тези негативни усещания. Които да му попречат да бъде пълноценен и продуктивен човек.

Директното домашно психическо насилие е отправено конкретно към детето. Например когато в семейството има две деца. Родителите правят разлика между двете и към едното са по- амбициозни и изискващи, обвиняват го за грешките на другото, постоянно го наказват и недоволстват от него. В лицето и поведението на насилника се вижда преследване, притискане, подтискане интересите и потребностите на детето. Това поведение спрямо развиващата се личност може да причини последствия като озлобление, свръх амбиция, неосъзнато чувство за малоценност, подтискане на емоции, агресия, автоагресия и др. Израснало с такъв тип поведение детето усеща чувство за неудовлетвореност и малоценност, безсилие да промени случващото се с него до момента в който добие самостоятелност. Тогава то усеща свободата да контролира живота си, поради това проявленията на последствията от детския живот са налице във възрастния индивид.

Физическото насилие се характеризира с нанасяне на физически побой над детето, независещ от стеклите се обстоятелства. Последствията от този вид насилие може да се препокрият с тези от психическото, поради факта че несъмнено в този вариант психическо въздействие има. Чувството за непълноценност, слаб характер, неудовлетвореност, малоценност както при единия така и при другия родител в зависимост от случая, се предава, проектира върху децата по редица начини през различни периоди на развитие. Изразява се поведенчески, чрез различни жестове, действия, реч. Може да бъде породено от проблем в детството, неразрешен личностен конфликт и др. Възможни причини за негативно насочено поведение на родител спрямо дете, в много случаи се изразяват в преноси на незадоволени потребности, нереализирани цели, които родителите проектират върху децата си.

Разгледано от друга гледна точка насилието при децата се явява външен фактор, извън семейната среда. Училищното насилие е характерно за периода между 6 и 18 годишна възраст. Този възрастов период е свързан с възрастови стадии на развитие- училищна възраст и идентификация на задачите и Пубертет ( его- идентичност срещу ролево объркване) според Ериксън.

Ериксън характеризира стадия училищна възраст( 6-12 години) с проявленията на желание за учене, доказване на себе си , изявено логическо мислене у детето. Наблюдава се „чувство за създаване”, което изразява способността на детето да прави нещата добре. Кризата в този стадий описана от Ериксън, е свързана с възникване на чувство на малоценност, отчуждение. Причина за това може да бъде , ако детето усети че губи мястото си сред връстниците си. Тогава е възможно да се появи отказ и нежелание за учебна дейност и добиване на знания .

Пубертетът (12-20 години) Ериксън характеризира с един основен конфликт между изграждащата се личност и смущенията в нея. Неспособността на юношите да достигнат до идентичност и борбата със себе си, която водят за да я изградят, Ериксън нарича криза на идентичността. Тя се характеризира с неспособността на детето да намери своето място в обществото, своето предназначение, предопределеност, което се изживява с чувство за безполезност и безцелност. Наличието на училищно насилие физическо, психическо, сексуално може да повлияе силно в двата стадия и да остави отпечатък върху пораждащата се личност.

Насилието в училищна среда може да бъде определено като изключително нашумял проблем с тенденция за нарастване. Евентуални причини за него биха могли да бъдат все по- многобройните неуспешни семейства, следователно семейни среди, в които децата израстват и се развиват, както и настъпилата анархия в училищната инстанция. По статистически данни процентът семейства претърпели развод е нараснал, а що се отнася до анархията в училищата, тя е както видима, при посещение, така и разпространена от медиите. Пример са множеството жестокости, убийствата и нараняванията, който се излъчват по новините и се четат в печата.

То е породено от множеството влияещи фактори на децата насилници, както и на насилените (децата жертви).

Фктор семейството и семейната среда. Ако детето насилник бива малтретирано в семейната среда, това поражда усещане за малоценност, агресия, желание за надмощие над другите деца, които се изразяват в училищната среда чрез побой, пораждане на комплекси у друго дете. Пораждането на комплексите у друго дете може да бъде разгледано, като начин за избиване на собствените такива и възможност за изпъкване в лицето на доминираща, по-силна фигура. Би могло да се каже, че по този начин насилникът насочва вниманието на социалната среда към жертвата, за да останат незабелязани неговите лични недостатъци. Това съответно поражда агресия, чувство за малоценност и множество други конфликти у насилваното дете, като по този начин се получава един кръговрат(затворен кръг). Известни са и трагични последици в лицето на случаи на тежки физически и дори смъртни случаи в училищата. Трябва да се отбележи, че не всички деца от типа насилници се проявяват като такива. Има случаи, които избягват този вид общуване в собствената си среда и търсят липсващото разбирателство от семейната.

От социална, в някои случаи и семейна гледна точка се разглежда и друга форма на детско насилие. Сексуалното насилие е принудително осъществяване, или поведенчески постъпления за реализиране на полов акт или намеци за такъв от страна на насилника към жертвата по време и по начин, който не е с нейно съгласие. В патологията е отбелязано болестно състояние с наименованието педофилия, което води до детско сексуално ориентирано насилие . Характерно е за възрастово и физически зрели, психично болни индивиди, сексуално ориентирано към деца, независимо от техния пол. В този случай се поражда трайна психическа травма у насиленото дете, страх и отвращение от сексуалния акт, възможна е и проява на извращения, които усложняват бъдещите сексуални взаимоотношения. Може да доведе и до параноя, трайни депресивни състояния, изолиране и други трайни психични състояния, които могат да бъдат лечими , чрез намесата на психолог, дълъг и сложен консултативен процес или психиатрично лечение. Ако не се лекува състоянието остава през целия житейски път и е възможно да има проявления в различни аспекти от живота и поведението на детето, по-късно вече зрелия възрастен индивид.

Защо възниква насилието сред децата?

За възникването на насилието няма никакви еднозначно обяснение. Съществено влияние обаче оказват фактори като:
• анонимността на съвременното общество, в което разрушаването и загубата на социални връзки е често явление;
• наблюдаващата се понякога драстична промяна в ценностната система, при която стойности като солидарност, готовност за оказване на помощ или съчувствие се изтласкват на заден план от консуматорската ориентация и стремеж към печалба.

Разрушаването на традиционните семейни структури също спомага за възникване на насилие. Броят на семействата с един родител или само с едно дете нараства. На този фон липсата на време за възпитанието на детето може да се превърне в проблем толкова бързо, колкото и прекалено големите очаквания и техният натиск върху детето.

Същевременно нараства тенденцията възпитанието на социално поведение да се делегира изцяло на институции като детска градина и училище. Но дали те изпълняват пълноценно функциите си?

Фактори, които подпомагат насилието
• Насилие в социалното обкръжение. Често насилственото поведение на деца и младежи е продължение на една фатална семейна "традиция”. Някои научни изследвания сочат, че който в детството си е удрян и малтретиран от родителите си, става брутален по-често от другите, които нямат подобен опит.
• Условията на живот. Те, включително и жилищните условия на младите хора, също се отразяват  на развитието им. Тъкмо липсата на място или помещение за прекарване на свободното време оказва негативни въздействия.
• Общуването с връстниците. То играе изключителна роля за развитието на идентичността на младите хора. Присъединяването към определена група, която извършва престъпления, представлява конкретна опасност.
• Медиите. Понякога те формират у децата и младежите впечатлението, че някои от конфликтите могат да се решат само чрез насилие. Така младите хора получават "убедителни аргументи” в полза на подобни "успешни” стратегии за действие и самите те възприемат такова поведение.

Категория: Взаимоотношения | Преглеждания: 769 | Добавено от: Max8 | Тагове: агресия, Насилие, деца | Рейтинг: 5.0/1
Общо коментари: 1
1  
sad

Име *:
Email *:
Код *:
Търси
Календар
«  Май 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031